Добре дошли на нашата страница

Ние се развиваме благодарение на мечтите.
Всички велики хора са били мечтатели.
Някои от нас позволяват на мечтите си да умрат, обаче други внимателно култивират своите мечти, защитават ги и ги съхраняват в неблагоприятните времена до тогава, докато неизбежно настъпят ясни и слънчеви дни.
Автор: Byдpo Уилcън
Да бъдем заедно мечтатели!

четвъртък, 28 февруари 2008 г.

Защо сме толкова бедни?

Защото сме много умни!

Автор: Александр Доценко
Сайт:
http://bizzon.info

На мене често ми се е налагало да се замисля над следния факт - защо хората от необезпечените слоеве на обществото много по-често достигат до успех във всички сфери на живота, отколкото хората от средната класа! И създават собствен бизнес, получават признание, пари, здраве и т.н и т.н.

Защо те постигат всичко? Защо?

Веднага си спомнян ученическите години. В класа в който учех имахме доста отличници и много добри ученици, но гледайки през призмата на изминалите години разбираш, че не всички от тях са се реализирали успешно в живота. Някои от тях се пропиха, други - работят от заплата до заплата... Но в интерес на истината далеч не на всички участта е такава. Някои успяха, получиха това, което искаха от живота! Но те са единици!

Какво стана с тези, които не се учеха добре, бяха тройкаджии и учеха само по тези предмети, които им харесваха или им бяха симпатични?

Много от тях достигнаха определени висоти в собствения си живот. Кой се сдобил със собствено жилище, кой има успешен бизнес, кой пътешества из Европа и изпитва от това морално удовлетворение!

Защо става именно така? Нали всички сме се възпитавали в една среда? Защо?

Цялата работа се състои в това, че «умните» хора, слагат пред себе си непрекъснато ограничения. Често си казват, че от гледна точка на «баналната ерудиция» това или онова е невъзможно! Че съществува риск. Че това или онова не трябва да сработи! Те мислят, че няма да имат пари да осъществят желаемото! Та нали вече са пресметнали, колко години трябва да спестяват за начинанието пари. Както се казва едва ли ще могат да живеят толкова!

«Умните» хора първоначално се намират в комфортна среда и не искат нищо да променят! Те просто нямат сили за това! Живеят обикновен човешки живот. Ден след ден ходят на работа, два пъти месечно получават заплата и ежедневно мечтаят, как ще им се измени собствения живот към по-добро! Но това така и не се случва! Защо ли? Защото те се намират в зоната на комфорта и нищо не искат да правят, но искат всичко да имат. Да, ама не!

Защо другите постигат успех?

Отговорът е прост. Те мечтаят! Искат да изменят своя живот. Не се плашат от трудностите и препятствията. Не желаят да живеят под наем и да броят парите от заплата до заплата. Те просто искат добре да изживеят този живот, независимо от това, че към дадения момент това не им се отдава! Преследвайки своята мечта в крайна сметка получават това, което искат! Те вземат от живота всичко, каквото той дава! Защо? Защото излизат от зоната на комфорта и започват да действат, водени от своята мечта!

Ако на човек му трябва собствено жилище, той си съставя план за действие (не знам защо днес му викат екшън план, ах, този беден български език) и го изпълняват точка по точка. Гледаш след години се сдобили със собствена квартира в престижна сграда, а онези, които непрекъснато си повтарят, че нищо няма да се получи, така както и преди години, живеят със собствените си родители в същата двустайна панелка. Те само мечтаят, но не могат да осъществят своята мечта, защото ... се боят! За това им пречат техните убеждения и стереотипи!

Всеки човек в живота си има своя шанс! Само трябва да се възползваме, като изменяме своето отношение към живота и обществото, за да получим в края на краищата това, за което мечтаем повече от всичко на този свят.

От нищо не трябва да се боим!

Необходимо е само да следваме мечтите си и да постигаме успехи!

ДЕРЗАЙТЕ !

2 коментара:

Анонимен каза...

Многооо правилно казано! Поздравления към автора. Това е реалната истина!!!

Анонимен каза...

Аз също така мисля, и се определям като част от тази група, която иска да промени начина си на живот но без да прояви инициативата за тази промяна,без да рискува да се захване с нещо, очакваме някой да ни хване за ръка и да каже "ето това направи по този начин". Е, все още чакам.